Dorabin’s Weblog

Въпросът за защитата на авторските права не е лесен. Създаването на произведения на изкуството, културата, литературата и науката е комплексен и сложен процес. Разпределението на авторските права се осъществява трудно, а още по трудно се контролира „използването” на такива произведения. Това е причината в в тази област много често да се забелязват законови злоупотреби. Ролята на държавата е да гарантира правото на автора върху създаденото от него. В почти всички страни по света има регламентиране на въпросите за разпространението на това произведение. В България, Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) съществува от 1993 г. Основната цел на закона е да осигури достатъчна правна защита, която да послужи като стимул за творческа дейност. Защитени са както неимуществените, така и имуществените права на автора.

Наличитето на правно регламентиране обаче, не означава, че законът се спазва добросъвестно. Пиратството, като действие, свързано с неразрешено взимане и използване на чуждо произведение, е един от големите проблеми в много съвременни общества. Голям е дялът на пиратството и у нас. Разбира се, държавните институции, и в частност МВР и Министерство на културата, се опитват да преборят този род престъпления. За пример може да послужи медийната кампания от 2006 на МК, под надслов „Пиратството ограбва”. Това мото не е лишено от логическа обоснованост, тъй като именно заплащането за използване на продукти, защитени от авторско право, е основният канал за вливане на средства в тази област. Нещо повече – много хора разчитат на постъпления от творбите си, за да се издържат. Успехът на капманията обаче е остава ограничен. Според Доклад 301 за 2008 г. на Международното сдружение за интелектуална собственст, България все още е от страните, които трябва да бъдат наблюдавани по-внимателно, във връзка с широко разпространеното интернет пиратство през 2007 г. Макар злоупотребите с авторски права да са намелели, препоръките за страната ни са да бъдат положени още по-сериозни усилия в тази насока.

Трябва да се отбележи и, че продуктите, обект на интелектуална собственост, могат да бъдат обособени като отделен дял на международната икономика, тъй като представляват огромна световна индустрия. Същността на пиратството е използване на чужд интелектуален продукт – нерегламентирано – и извличане на ползи от него, без авторите да получат възнаграждение за това. Поради факта, че се засягат икономическите интереси на много хора, държавите се стремят да въвеждат все по-строги мерки за защитат им. Точно тук възникват и основните въпроси – възможно ли е прекратяване на пиратството, чрез категоричното му инкриминиране? Как ще бъдат приложени приетите постановления? Необходими ли са наистина такива „драконовски мерки”?

Акцията на ГДБОП срещу торент-траковете в началото на 2007 г. беше обоснована с противозаконния характер на този род дейност. Същевременно, се надигната широка обществена дискусия, която постави на кантар вредите от подобен род пиратство и съответно – ползите. Изказани са много мнения – крайни и умерени – пиратството ограбва или обогатява?. На този въпрос отговорът е – ДА. Да – пиратството ограбва авторите и ги лишава от полагащи им се доходи за творбата им, ограбва обществото, където индивидите нямат стимул да творят, защото интересите им не са ефективно защитени. Но и да – много видове пиратство са полезни и продуктивни, а за много хора това е начин да се в крачка с достиженията на съвременната световна култура, изкуство и литература; да се образоват и да са актуално информирани.

„Кръстоносните походи” срещу електронното разпространение на файлове с музика, филми, книги и прочее са обречени на неуспех, защото хората имат нужда от знание, а то самото по презумпция е свободно и не може да бъде затворено, етикетирано и продавано като стока.

Необходимо е да се осъзнае, че интернет не е универсалният вредител, ограбващ полагащите се дидвиденти на авторите. Това е просто новият начин за разпространение на информация, който не може да бъде спрян. Досегашното регламентиране страда от един основен дефект – с морално остарели средства се прави опит да се ограничи един процес на бъдещето, на който трудно може да се противодейства. В този смисъл, необходимо е да се намери адекватно балансирано отношение към пиратството – то да бъде инкриминарано и преследвано, в частта в която се използва за извличане на стопански облаги от чужд труд, и да бъде разрешено за целите на образованието, науката и осъвършенстване на човешкия потенциал. Трябва да се намери формула за зашита на авторските права, според която, при определени условия, хората да имат свободен достъп до произведения, без това да ги прави пирати. Този баланс може да бъде постигнат, чрез по-гъвкава система за защита на авторските права, както и предоставяне на механизми за свободно ползване и обмен на информация.

Договорите „Криейтив Комънс” са добър начин промяната в подхода да тръгне от самите автори. Те са създадени през 2001 г. в САЩ и предполагат избор на типов договор, с който авторът да обвърже произведението си, в зависимост от обема права, които иска да запази или съответно – от които да се откаже. Мотивите за включване в такова свободно разпространение на произведения могат да са различни. „Криейтив Комънс” предоставя възможност творбата да достигне непосредствено възможно най-широка публика, напълно легално.

Лорънс Лесиг пише в своята книга „Бъдещето на идеите” (която се разпространява под „Криейтив Комонс” договор), че самата технологична революция, осъществена от интернет, е резултат от изобретателност вложена в преследването на един идеал – създаване на неутрална основа, на която различни изобретатели да могат да експериментират. Законовата рамка, в която да функционира тази широка платформа, не трябва да възпрепятства свободния поток на информация и идеи, които да вдъхновяват неограничено. „Културните динозаври” от близкото минало, както Лесиг ги нарича, се опитват да унищожат свободата и възможностите, които Интернет дава, да преработят киберпространството, за да защитят своите интереси от бъдещето. Правото се използва за ограничаване на този отворен форум, от което печелят могъщи продуцентски компании и патентодържатели. Сперед Лесиг, изборът който се налага е между прогреса и нови „Тъмни векове”, когато знанието, културата, науката са били строго контролирани от една всемогъща институция – Църквата. Пречупена през призмата на нашето съвремие, тази метафора е своеобразен призив към държавите да възприемат нов подход.

Вече има и примери за това – новоприетата практика в един от най-престижните университети в света – Харвард. Там отскоро произведенията на членовете на академичния състав на юридическия факултет са предоставяни и в електронен вариант за свободен и открит достъп. Тази стъпка е от голямо занчение за насоката, която трябва да бъде следвана от другите държави, още повече, че има предложение такъв формат за достъп до научни изследвания, публично финансирани, да се превърне в държавна политика.

Пиратството е нелегална дейност, която причинява комплекс от вреди за различни субекти, но промените, настъпили с развитието на информационните технологии изсикват това твърдение да не се абсолютизира. Трябва да бъде направено разграничение относно целесъобразността на използваните авторски произведения от свободния интернет потребител. Само така съвременните законодателства ще са изпълнили предназначението си – да отговарят на интересите и потребностите на обществото.