Информационно общество
Информационното общество е специфична форма на обществена организация, в която генерирането, обработката и предаването на информация се превръщат в главни източници на производителност и власт благодарение на новите технологии. [1]
Европейският съюз осъзнава реалностите на съвременния свят и предприема мерки за използване на технологиите за изграждане на информационно общество и постигане на икономически растеж. През 2000 г, срещата на върха на Съвета в Лисабон завършва с приемането на Лисабонска стратегия, чиито основни цели са преминаването към икономика, основана на знанието. Акцентът се поставя върху необходимостта от непрекъснати промени в информационото общество и насърчаването на науката и развитието. Социалният аспект на стратегията е преобразуването на европейския социален модел и инвестиране в образование и борба с общественото изключване.
Първата конкретна инициатива в контекста на подновената Лисабонска стратегия е, приетата през 2005 г., програма i2010, основна рамка за развитието на информационното общество и медиите.[2] С тази политика Евопейската Комисия заема обща позиция по отношение на информационното общество и аудивизиалните медии. Желанието е да се координират дейностите на страните членки в това отношение и новите предизвикателства пред информационното общество. Стремежът на Европейската Комисия е да съдейства за изграждането на отворен и конкурентен вътрешен пазар за информационно общество и медийни услуги.
Основните цели на Европейската политика за информационно общество и медии трябва да бъдат постигнати до 2010 г. Първата цел е изграждане на Единно европейско информационно пространство. Това означава да се посрещнат предизвикателствата, поставени от развитието и уеднаквяването на дигиталните технологии. Този проблем ще засегне държавите във всичките им дейности.
Основните предизвикателства пред тази цел са: стимулиране на нови он-лайн услуги, както и разширяване на съдържанието на съществуващите; подобряване на сигурността на интернет пространството (предотвратяване на измами и повишаване сигурността на технологиите). Единното информационно пространство предполага преработване, подобряване и съгласуване на регулаторните рамки, както и акумулиране на управленчески капацитет.
Втората дефинирана цел в програма i2010 е засилване на иновациите и инвестициите в изследването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). До 2010 г. Европейската общност ще подкрепя до 80 % развитието на ИКТ. Основната насока е към гарантиране на най-доброто използване на ИКТ и проявяване на широк интерес към тях от страна на европейските граждани, бизнеса и правителствата, както и към засилване на конкурентоспособността и иновациите. Особено място в този контекст заемат малките и средни предпиятия, които ще бъдат улеснени в усвояването и прилагането на нови технологии.
Трета обособена цел на i2010 е социално включване в информационното общество и икономическа и териториална сплотеност. Намеренията са да се увеличи растежа и заетостта съгласно принципите на устойчивото развитие. Приоритет са по-добрите публични услуги и повишаване качеството на живот. За постигане на тази цел, Европейската комисия ще предприеме редица мерки за улесняване достъпа и равните възможности за ИКТ; ще се приеме План за действие за електронно правителство и ще се поощрява използването на ИКТ за публични услуги; а по отношение подобряване качеството на живот – ще се обърне внимание на възрастното население, по-безопасния и чист транспорт и електронните библиотеки.
За да постигне тези цели, ЕК ще предприеме разнообразни мерки като въвеждане на подходящи регулатори, кредитиране на изследователски и новаторски проекти, насърчаване на активността и партньорството със съдържатели на капитал. С оглед актуалността на тази стратегия, тя се преразглежда и осъвременява с годишни доклади, които също така анализират напредъка на ИКТ сектора и постигнатото от страните членки по това направление.
Усилията на България за развитие на информационното общесвтво в страната, до 2010 г, трябва да бъдат насочени в няколко направления. Те са взаимносвързани и взаимодопълващи се и не могат да бъдат да бъдат категоризирани по важност.
1. Електронно правителство
Съдържанието на това понятие е събирателно и обобщава институционалната модернизация на управлението. Най-общо, електронното правителство, трябва да бъде основа за осъвременяване на инфраструктурата за предлагане на по-качествени обществени услуги, основана на информационните технологии.
Приета е стратегия за електронно правителство – 2002 г. Главната цел е да се фокусира върху нуждите на потребителите, т.е. – граждани и фирми. Да може по-лесно да се комуникира с администрацията и да има прозрачност по дейностите, които се извършват там. Основните обществени услуги за граждани са относно подаване на различни формуляри, декларации, молби, използване на каталози, библиотеки, както и различни услуги, изискващи до преди това чакане на опашки на гишета.
Потенциалните ползи за обществото са свързани с по-големия избор на комуникационни канали с администрацията; по-добра достъпност до услуги и улеснен достъп до информация; повече удобство – избор на удобно за гражданите време; по-бърза доставка на информация и по-лесно предаване на данни; по-добра ефективност – ръчната обработка на документи е заменена от електронна; по-малък обем хартиени носители (спестява проблеми със складирането, обработката и работата с тях), което носи и финансови спестявания.
Официално е-правителството вече функционира. Необходимо е обаче да се разшири обхватът на предлаганите услуги, докато не се предостави възможност изцяло да покрива административните услуги. За сега има най-необходимите, но дори те не са максимално използвани от гражданите, така че да се намали натовареността на администрацията по места. Трябва да се популяризира и насърчава използването им от гражданите и периодично да се въвеждат нови услуги. Основен въпрос е проблемът със сигурността на личните данни, която трябва да бъде гарантирана. Трябва да се въведе електронен подпис, от една страна защото много документи го изискват, а от друга, защото това би повишило нивото на защита на личните данни.
Тук обаче е необходимо да споменем и втората приоритетна област за страната по отношение на информационното общество.
2. Гражданското общество
Информационното общество е един от основните индикатори за развитие на демократично гражданско общество. Ползите, които гражданите могат да извлекат от установяването му са съществени и видими във всички области на живота. Нещо повече, осигуряването на общодостъпност до информационното общество ще повиши прозрачността на управлението, ще намали корупцията, ще увеличи участието на гражданите в управленския процес и като цяло – ще повиши демократичността в държавата и удовлетворението на гражданите от това управление. Ето защо, един от основните приоритети за държавата трябва да бъде образоването на населението в тази насока и популяризиране на ползите от информационните технологии. Промените в системите за образование и обучение, ще спомогнат за изграждане на общество, базирано на Знанието.
3. Бизнесът
Оборотът на стоки, капитали и услуги е основен елемент от функционирането на държавата. Осъвременяването на управлението, посредством информационните технологии, както и повишаването на участието на хората в обществения живот чрез новите технологии, неминуемо извежда на преден план и нови очаквания от бизнеса. Въпреки че този сектор се регулира от пазарните механизми и така най-бързо успява на реагира на търсенето, а съобразяването с конкуренцията е съществен двигател към повишаване качеството на предлагането, то незаменимо обаче е и съдействието на държавата. Необходимо е да се изгради подходяща информационна инфраструктура, чрез която бизнесът да може да използва максимално ИКТ, в услуга на потребителите. Ролята на държавата е в няколко насоки – създаване на подходяща законова рамка; въвеждане на подходящи регулаторни механизми и насърчаване на гражданите да използват електронните услуги.
Осъществяването на сделките на пазара може да бъде по-общодостъпно, ако се използва он-лайн банкирането. Повече хора биха имали достъп до различни стоки, ако он-лайн търговията стане по-полулярна. За да се направи крачка към интернет потребление по модела на САЩ, обаче е необходимо първо кредитните карти да бъдат популяризирани. Отново ще споменем въвеждането на електронния подпис като много важен ход. Така ще се улесни сключването на сделки от разстояние, което ще осигури намиране на партньотри на по-широк фронт.
България трябва да положи комплексни усилия за установяване на информационното общество и изравняване на нивото със старите страни-членки на ЕС. Основна предпоставка за успех по този въпрос е наличието на силна политическа воля за модернизиране на обществото и усъвременяване функционирането на държавния апарат и бизнеса.
